РАЗЛУДУ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Започвам да лудувам (в 1-6 знач.), да лудея; разлудявам се. Разлудувал се войникът, задето затрили първата му рожба, извадил дори нож срещу майка си. О. Василев, ЖБ, 49. Нас [децата] не ни пускаха вътре и разлудувахме ли се, навикваха ни да мируваме. Ив. Венков, ХКН, 10. Всички се разлудуваха. Подът заскърца, стените на къщата затрепериха. Годеницата пришепна нещо на гайдаря и той спря да свири. К. Петканов, ОБ, 240. Булкина, като се вторачи в Керанов, задърпа юздата на коня. Животното се разлудува. Д. Вълев, Ж, 48. На втория ден от нашето заминаване морето се разлудува и ние се изгубихме между вълните. К. Петканов, П, 32.